Hero Zero Magazine - Март 2015

HZ вестник, истории и други
Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:44

Изданието отбелязва:

Две години Hero Zero - България и една година Hero Zero Magazine

Изображение
Изображение ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Re: Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:45

Ashe написа:
Гост - представяне


Здравейте, драги читатели на списание Hero Zero! Това е много специален брой, с много специален гост, а аз съм със задачата да напиша историята за него.
На своя воля обаче прецених, че история не мога да напиша за него, защото няма история, която да опише дори и малка част от това, което е той. Нямам и смелостта да я напиша, защото той пише най-добрите истории познати на читателите в играта и форума.
Ще напиша няколко думи за да го представя, защото не мога да напиша и история, защото въпреки, че вече не играе толкова активно, той не е история в играта, както биха го нарекли някои. Той е началото, миналото, настоящето и бъдещето!
Той е началото, защото е в Hero Zero от първите мигове на играта, като тъкмо прохождащо бебе. Той е началото, защото е дал началото на един от най-великите и славни отбори, познати в играта. Той е началото, защото знае началото на всяка една история в играта, всяка една славна битка и вражда, всяко начало на новопроходил играч, до издигането му като добре познат герой. Той е началото на списанието Hero Zero Magazine и е началото на всяка една история тук.
Той е миналото, но не защото името му е останало в миналото, а защото миналото нямаше да е същото без него! В миналото той бе човекът, който възроди тръпката и смисъла в играта, той върна желанието за борба за титлата „Отбор номер едно”. В миналото той бе причината за разпадане и обединение на отбори. Ако беше жена, щяха да го наричат Хубавата Елена. Ако беше пък плод, щеше да е Ябълката на раздора. Но не, не мислете това за лошо. Той е винаги добронамерен и той е човекът, успял да докосне най-много играчи с добрините си и историите, които така омайно пише!
Той е настоящето, защото въпреки, че не играе толкова активно, все още успява да внася настроение в играта и във форума. Той е настоящето, защото и към ден днешен допринася за ежемесечното издаване на списанието, което голяма част от нас следим с интерес! Той е настоящето, защото без настояще – няма бъдеще, а той е и бъдещето!
Гостът ни е толкова специален, че бъдещето на не малка част играчи се гради на това, което той е направил за тях. Той е бъдещето на списанието Hero Zero Magazine, защото без неговите истории, които всеки месец четем и без неговата цялостна намеса в списанието, то не просто няма да е същото, а дори може и да не съществува. Неговото име и неговите истории се славят в цялата игра и форума и малцина ще са тези, които не са прочели и чули нещо от него. Ако Hero Zero и форума бяха Древна Гърция, то той щеше да е легендарният тракийски певец Орфей, който в случая обаче възхвалява с обаятелните си истории не божествата от митологията, а добре познатите ни приятели, съотборници, а и достойни противници. Който има удоволствието да го познава, знае, че подобно на Орфей, докосването до неговата същност кара хората да се замислят за по-висока култура, за по-добро държание, за по-добри нрави и добродетел.
Той не е светец и безгрешен, но той е началото, той миналото, настоящето, той е бъдещето! Той! Той! Той!..
Може би вече голяма част от вас са се досетили кой е ТОЙ и защо нямах смелостта да напиша история за него. Той е бащата на списанието, той е идеята му, той е смисъла му, той е езикът на списанието! Той е Мук!
Мук е този специален гост в нашето специално издание! А това е така, защото този месец списание Hero Zero Magazine навършва една година от създаването си, а играта Hero Zero навършва две!
Изображение ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Re: Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:46

Ashe написа:
Интервю с Мук


Тъй като това е специално издание на списанието, то става на една година, както вече всички знаят, а ти си наистина специален гост, защото освен, че си един от най-запомнящите се играчи, които играта е имала, си и създател на списанието, въпросите към теб ще бъдат малко по-различни от тези на останалите, които са били гости.
Преди да започна с по-важните от тях искам да те попитам един въпрос, който е лично за мен, но може би ще е интересно и другите да чуят. Има ли общо Мук с Малкия Мук?


Ха, ами какво да ти кажа. Никога не съм бил силен в измислянето на имена и никове. Спомням си, че играта упорито ме молеше да я започна. Просто изскачаше отвсякъде ... фейсбук, замунда, АБВ... къде ли не. Накрая реших да видя какво представлява, защото тя просто настояваше да й обърна внимание. Направих си героя и стигнах до момента с името. Мислих, мислих... пиша и трия и пак мисля, а в главата ми се въртят какви ли не глупости от куку до муку. И изведнъж... Мук. Дори не знаех, че може да имам трибуквен ник. Просто го написах и ме пусна. Не вярвах, че ще вляза и на другият ден, но ето че вече втора година този пробен герой със смешно име все още по план създава проблеми в играта.

Ти направо отговори и на обичайния първи въпрос: Кога и как се появи в играта? Радвам се, че не е Куку, а Мук (ха-ха). А с какво играта успя да грабне интереса ти толкова, че влезе и втория ден, та и до ден днешен Мук всява страх във врага? Приятелство? Отбор? Самата игра? Кое по-точно успя да те спечели?

Нещата които изброи, всъщност дойдоха на един доста по-късен етап. Когато започнах играта, просто се радвах на шереното в нея. Аз съм пробвал доста браузер игри и като цяло съм запознат с основните принципи на този тип разиграване. Влязох в играта и първото нещо, което направих е да видя кои са най-силните и как изглеждат те. По онова време това беше Youstink, който беше около 60 ниво. Казах си "Аз ще го бия този!". И като цяло си зададох въпроса дали бих могъл да се изкача толкова високо, че да се виждам в класацията като натисна бутона "топ10".

А успя ли? Постигна ли всичко това, което искаше да постигнеш? Всеки, който играе в BG1 и цъкне „топ10” в раздела с отборите на първо място ще види гордо застанал един пустинен орел – Desert Eagle. На орела точно това му подхожда, да е там, най-горе над всички, а това е отбор, който ти си създал и изградил до нивото, до което е в момента. Може би си постигнал? Но по-добре ти отговори на това, което те питах – Постигна ли всичко това, което искаше да постигнеш в играта или все пак останаха неща, които искаше, но не направи?

Всъщност отговорът е двубуквен и е "ДА", но както винаги, ще напиша повече от колкото е нужно. Това което имах като цели за постигане, го постигнах. Успях да се кача до трето място, под Зина и Тонко. Като Тонко стана мой съотборник, а пък Зина ме призна за достоен съперник, което за мен е напълно достатъчно. По отношение на отбора, нещата стояха малко по-различно. Аз привлякох доста хора в играта, с които започнахме заедно. Идеята беше всички да бъдем на едно място и да се забавляваме. Всеки по-запознат с играта знае, че отборът е много важна и съществена част от нея. За това и целта беше да имаме добър отбор, в който да играем. По онова време нямах и дребна представа какво значи да се направи отбор и да се води. Но всъщност раждането на Desert Eagle се осъществи с идеята да имаме сигурно място, където винаги сме добре дошли, и където ще знаем че внесените за развитие ресурси няма да се похабят напразно. За това се наложи и да разочаровам първият си лидер, като го оставя сам в празен отбор.

Казваш, че се е наложило да разочароваш първият си лидер и да го оставиш в празен отбор.. Може би става дума за Луди катерици? Там повечето играчи сме чували за подобна история. Повлия ли това на отношенията ти с този лидер и с играчи и оказа ли влияние това събитие в съперничеството ти със Синдикатът?

Всъщност не говорех за ЛК. Преди да създадем Desert Eagle въобще, част от орлите играехме в малко отборче с името My Word. Отборът прогресираше сравнително бързо и може би щеше сега той да бъде на върха, ако тогавашната лидерка бе приела предложението ни да даде правата си на някой от нас. Да, знам че звучи малко като изнудване, но бяхме решили да налеем доста голяма сума понички и желанието ни бе единствено да си гарантираме сигурността, че няма да излетим от отбора в един слънчев ден. И тъй като лидерката ни не се съгласи с това предложение, ние просто напуснахме, повличайки почти всички със себе си. Тя разпусна отбора и се присъедини, към Армада (бивш топ отбор). Ние пък започнахме отначало с ясната цел да достигнем до върха. Нещата с ЛК леко напомнят на тази случка, но причините за това са съвсем различни. Аз не бях съгласен с част от политиката на отбора и не исках да продължа играта си по такъв начин. Първоначално се оттеглих в Desert Eagle за една спокойна и непретенциозна игра. Но събитията които последваха някак ме завъртяха в друг вихър и постепенно се превърнах в нещо различно от това, което бях до този момент. Наложи се да нападам бившият си отбор и да играя срещу хората, с които до скоро бях делил всеки бонус, както и да предизвикам трус в редиците на ЛК и Divine Existence. Интересното като цяло е, че въпреки всичко това аз запазих приятелските си отношения между лидерите на ЛК и независимо от атаките, които пускаме по тях и съперничеството, което водим по между си, ние си имаме уважението и респекта един към друг. Лично аз поддържам контакти с доста от хората, играещи в The Syndicate и отношенията ни са чудесни. Но за да съм честен, ще си призная, че се радвам, когато им отмъкнем трофей с безценните тренировки. :)

Ти и за това си личност будеща противоречиви чувства в някои играчи, но по-важното е, че си спечелил уважението на голяма част от тях дори и взимайки предвид тези събития. А освен славата, която ти се носи в играта, всички сме чели многобройните ти истории във форума, можеш ли да кажеш нещо и за това? Как се започна тази страница от историята ти в Hero Zero?

Ами да. Вдъхнових се от съперниците си. В началото, когато имаше само 1 сървър, сблъсъка на титаните беше между Луди катерици и Get Out (сагашните Отровните понички). По онова време играех в редиците на ЛК и мои основни съперници бяха Зина и Евилслеър, който беше тогавашният лидер на Get Out. Психо войната се водеше на ниво отборни описания. Не помня точно какво беше тяхното, но аз се погрижих да променя нашето. Оказа се, че писането ми в тази посока доста се хареса на моите съотборници и за това решихме да направим история-пародия, която да осмива нашите съперници и в същото време да ги дразни. Част от тези истории може да се видят и днес в нашият форум (тук). След това реших да зарежа пародията и се захванах да пиша история само за моят герой и пътя, по който е минал в играта, но като цяло доста дължа на ОП и това, че бяха достойни за обсъждане и коментиране. Идеята за списанието също се роди и благодарение на една шега със XENA93.

Интересно е наистина как всичко се е родило от едни отборни описания и е стигнало до тук. А ти подхвана това, за което щях да те питам така или иначе като следващ въпрос: Списанието! То е и причината точно ти да си наш гост в този момент, защото никой по-добре от теб не може да каже каквото и да е било за списанието като теб. Навърши се точно една година от създаването му. Като погледнеш назад как виждаш началото и как виждаш нещата сега? През какво минахте ти и екипа? Доволен ли си от това, което правите за потребителите и чувстваш ли тяхната подкрепа в това начинание? Като цяло оправдаха ли ти се първоначалните очаквания или бяха надминати, а може би не? Списанието отнема много време, екипа, който го подготвя е ангажиран и обвързан с много интелектуален труд за да издаде всеки един брой. Можеш ли да дадеш оценка на всичко, което се случи за тази една година и да направиш равносметка дали си струваше?

Ха ха! Май дългите ми отговори са заразни, защото водят до също толкова дълги въпроси. Ами какво да ти кажа... Идеята както повечето други идеи тръгна на шега. Първото издание беше точно преди година. Тогава аз с подкрепата на нашият администратор Домини Дирч, създадох първият бой, който разбира се беше нещо ново за форума и за самите нас. Получих доста молби от играчи, които искаха да гостуват на списанието, но разбира се аз както винаги имах план за няколко месеца напред, и нямаше как да ги уважа. Работата по всеки брой действително изисква доста внимание, усилие и старание. За това и се наложи да се сформира екип, който да поеме част от всеки раздел и да отговаря за него. Екипът доста се промени от тогава до сега по една или друга причина, но хубавото в крайна сметка, е че не липсва желание да се продължава работата по него, което някак си осмисля и усилията ни в тази посока. Дали си струва, това е въпрос, чийто отговор, може да бъде комплексен. Лично аз извлякох много положителни моменти от него. Доста от стратегиите ми в играта, се разгърнаха именно от знанията си, които събрах в списанието от топ играчите. Те доброволно ми разказват за себе си и своят начин на игра, своите стратегии и др. Аз от своя страна научавам срещу какви съперници се изправям и знам какво да очаквам от тях, ако един ден се наложи да се изправя срещу тях. Но, моля без паника :) Вече загърбих стратегията и динамичната игра. Сега наблягам на тренировките и се записвам за битки, дори играя с бустер за мисии 25%. Оставих по-младите герои да се грижат за благоразположението на отбора. А това, което днес списанието ми дава, е комуникация с чудесни играчи, които са и мои добри приятели. За това и смятам, че усилията си струват, макар и понякога да не ми се занимава особено с това. Честно казано, ако не е списанието и чудесният екип, който работи по него, отдавна да съм избягал от света на Херо Зеро.

Дълги въпроси, но какво да се прави. Ти си толкова интересна личност, че искам да те разпитам за толкова много неща, но просто няма възможност в границите на едно интервю да се случи. И така, хайде сега ще задам последен въпрос, с който ще се разделим, а той ще е кратичък: Има ли формула за успех, която би искал да споделиш с останалите играчи?

Хм... с моите камъни по моята глава нали? :) Ами скаран съм с формулите, уравненията и другите точни науки. Разбира се имам стратегия и тя е сравнително простичка. Херо Зеро е социална и отборна игра. Никога не правете грешката да смятате, че може да се справите сами. Зад моят успех стоят доста приятели, без които не бих се справил и с половината от играта. Ето защо, ако и вашите цели са сходни с моите, начинът е един: Уважавайте всички в тази игра. Дръжте се добре със съперниците си и помагайте на съотборниците си. Ако някой ви ядоса за нещо, не бързайте да му скачате. Научете се да отстъпвате и да разбирате другите. Това умение ще ви отвори доста врати, които доста хора намират винаги здраво заключени. Силата на героят идва от силата на човека зад него. За това тренирайте характерът си. Героят е просто купчина пиксели на монитора, на която й трябва време и постоянство. Всичко останало зависи единствено и само от вас самите. :)

Благодаря ти за отделеното време и интересното интервю, което ми даде! Надявам се на читателите да е било също толкова интересно, колкото беше и на мен, докато ти задавах въпросите!
Изображение ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Re: Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:47

Въпрос от предишният гост Темерута: Ако сега излезе сървър бг4 и имаш отбор, кои ще са играчите, които ще поканиш (избираш и от 3те сървъра)? :D
Отговорът на Muk:
Доста подвеждащ въпрос е това според мен. Лично аз съм на мнение, че ако не се разпилявам в игра по всички останали сървъри, ще съм доста по-съсредоточен и полезен в този, който играя от най-дълго време. Това е и реално причината да съм фен на сървър едно и да подхождам несериозно в останалите два.
Но ако допуснем, че отново се навия да събера отбор в нов сървър, стратегията ми отново ще бъде същата както и преди това в първи сървър.
Аз не изпращам покани, нито агитирам хората да ме следват. Ще приема всеки, който изяви желание и доброволно поиска да играе заедно с мен в един отбор.
Тъй като сървъра ще бъде нов, повечето от играчите ще бъдат сравнително равнопоставени като възможности, така че бих дал възможност за изява и на съвсем непознати хора стига те да са достатъчно амбицирани да следват посоката на отбора и да дават от себе си максимума.
В сървър едно успях с помощта на свои близки приятели, роднини и верни поддръжници в играта да събера една доста добра топ селекция. Сигурен съм, че в един по-късен етап от играта, бих направил същото и с отборът си в сървър четири. :D
Изображение ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Re: Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:48

сивиръсснейп написа:Мартеница

Изображение


Мартеницата (марта, мартичка, гадалушка, кичилка) e обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­- бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март - празника Баба Марта.

Разпространение

Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни - Западните покрайнини, Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк)


Обичай

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки. Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта.[2] След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Произход
Дърво накичено с мартеници

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийската (палеобалканска) древност
Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.

Как се прави мартеница

Вземате един бял и един червен конец — по възможност вълнен. Завързвате двата конеца един за друг. Молите приятел да държи единия край на конците, вие хващате другия (ако няма кой да помогне, връзвате края за нещо). Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците, докато, като отпуснете малко, не започнат да се увиват един с друг, и то на ситна шарка. Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов. Вземате един картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото, от другия не. Увивате колкото пъти искате. Колкото са повече обиколките, толкова по-дебела е Пенда. Накрая режете конеца. Прекарвате пресукания конец през сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото, където не е сгънат картонът. Така се получават ресничките. Издърпвате внимателно картона и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част, отрязана от ширита, връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.


Три легенди за мартениците

Легендите за произхода на българската мартеница са повече от една, но всички те са свързани с прабългарите и основателя на българската държава - хан Аспарух.

Първа легенда

Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Втора легенда

Владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.

След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.

От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Трета легенда

Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.

След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681".

От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.
Изображение ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Re: Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:50

Ashe написа:Здравей,
драги ми Hero Zero Magazine читателю!
Да, точно ти, който в този момент държи с ръка мишката, грабнал в другата чипса и отпиващ глътка безалкохолно, докато се наместваш на стола и се подготвяш да прочетеш новия брой на списанието, за който пък си чул от приятел, че е юбилеен и се очаква да е много интересен... Ами да, прав си.. интересен ще е, защото в този брой, освен гост историята, ти ще чуеш и твоята история. Точно така, правилно разбра... Тази история е за теб и ти си бил, си и ще продължаваш да си неразделна част от нея.
Във всеки един брой ние ви представяхме историята на някой славен герой от Hero Zero. Но ние всички, славни и безславни сме част от тази история. Докато героят ни е давал интервю, отборът му е изгубил битка от точно твоя отбор. Както и ти, който сега си бъркаш в носа, леко отегчен, си му свалил славата, точно в момента, в който гостът ни се е чудил как да ни отговори.
Минаха две години от създаването на играта и една година от раждането на списание Hero Zero Magazine. Историите са толкова много, че ти няма как да не си част от тях. Тази история е за нас, които сме оставали в сенките, но редом до гостите на списанието сме я писали!
Помните ли началото? Тъмните времена.. Много от нещата, които сега сме приели за нормални и дори не им обръщаме внимание, тогава бяха или много по-различни или въобще не съществуваха. Ха-ха, замисли се, нали? Сети ли се, че наистина и ти беше част от тази история? Ама нищо, ако не се сещаш, защото си започнал по-късно, ще ти е интересно да чуеш и сам ще определиш в кой етап започна твоята история!
Та... Тъмните времена... Мрак царуваше в Hero Zero. Свирепи герои, борещи се към върха без милост и без никакви удобства. Нямаше помощници, всеки сам със своите умения показваше на какво е способен. Нямаше турнири като сега.. Арената на славата беше на почит.. Всеки се биеше в непрестанни дуели с друг герой, мъчещ да се докаже. Арената беше толкова важна, че дори и първите екстри, които получихме бяха 4 арени за отборни битки, като всеки отбор можеше да избира когато атакува друг, коя да бъде неговата арена. Бум-бам, появява се злодей, който иска да унищожи всичко на пътя си.. Но ние не допускахме това да се случи, помниш нали? Всички забравяхме отборните вражди и се обединявахме срещу общото зло! Побеждавахме го...е, не винаги... и продължавахме постарому.
А помните ли за списъка с приятели? А дистанционното? Да събереш няколко батерии от приятелчетата и с дистанционното да прецъкаш някоя друга минута... кеф! А междувременно Get Out и Луди катерици водят луда битка за върха! Бой, драма, сълзи, истории, форуми, клипчета качени в нета – екшън! Ами смееш се, ама и това си беше част от историята, през която преминахме. Някой от вас в този момент проходиха, други може би още не бяха чули за играта, а ти пък може би беше част от този сблъсък на титани? Кой знае... може пък и да си бил този, който в този момент е градил отбора дето ще нарита двата гиганта?
... помощници, bg2, още драма, нови отбори, нови топ играчи, стари топ играчи пак на върха... Всеки хванал коте, куче и всичко, което може да го пази и се доказва на нова арена, в нов свят... И точно тук се появяваш ти! Или малко по-рано беше? А, по-късно.. добре де, нищо.. нали все пак историята е за теб! И ти си част от нея независимо в кой етап! И тъкмо всичко е тръгнало добре и БАН! Ама не от Бум-бам, ами БАН... И такива непослушковци имаше.. и още има... и ще има.
Нови мисии, нови зони, нови парцалки втора употреба, с които ни обличаха шефовете! Wunderbar! От далече идват, цакат ни понякога, ама предимно хубави неща виждаме от тях.. Е ако не са те, от къде нови парцалки, нови помощници да ни пазят и т.н. И в тоя момент докато ти се кефиш на новия парцал от магазина дето дава +22 точки и мани ти това, ами и наглася показателите перфектно – Храс, в bg2 Отровните Понички бият противников отбор, Great Heroes печелят нов трофей, Walkers взимат нов играч, Дебелаците изяждат 500 понички, а Луди катерици изчезват като малкия Маргин.. ми така де и такива неща се случваха, помниш, нали? В bg1 пък цари хаос и преврати бушуват из сървъра. Нови отбори, стари обединени в нов отбор, силни отбори, слаби отбори и ей там някъде се показва и твоя,а вътре в щаба поклащащ се на стол си ти! А помниш ли промените и по отборите, като стана дума за тях? Може би в коментар отдолу ще може да ни кажеш, за кое точно се сещаш,а? И представи си, през всичко това си минал рамо до рамо с твоя приятел, твоя враг или съотборник и покрай теб някъде е бил играч, който не си забелязвал никога, но дори той е повлиял на твоята история и е оставил своята собствена!
После се появи и bg3. Пак нови, пак стари и добре познати отбори, играчи. Нови истории, нови битки, нови драми, нови щастливи моменти... Бързо проходи за новороден сървър и може би твоята история започна точно тук? Освен в играта, драма имаше и тук във форума, сещаш се най-вероятно! А сещаш ли се за ъпдейта със снарядите? О, аз се сещам... Едните казваха, че няма. Другите казваха, че има... Драма и словесни битки! Май нямаше... ама пък и снимки видяхме да има и да няма, знае ли човек. Ама и през това минахме заедно, беше ли това историята ти? А колко твои и мои приятели и врагове се отказаха? Ще ги помним, да.. Но вече ги няма и отстъпиха място на други играчи. Замисли се само колко много истории, колко много хора, колкото много истинска любов и истинска омраза, реални запознанства между играчи и реално стоплени сърца, в една виртуална реалност... и това приятелю, за само две години история, в която, приятелю, ти бе главно действащо лице и това е твоята история!
И така всичко се върти и до ден днешен! Та, драги ми читателю, излъгахме ли те? Не беше ли това наистина твоята история? Не премина ли точно ти в някой от тези етапи? Не изгря ли звездата ти точно тогава и не залезе ли звездата на някой друг? Добра или лоша това е твоята, моята – нашата история! За тези две години ние минахме през всичко това, минахме през неща, които дори не могат да бъдат разказани така както някой от нас са ги почувствали.. Не можем и да обхванем всичко защото всеки час, всяка минута, всяка секунда ти и аз пишем новата история. Една история, която по нищо не се различава от всяка една друга разказана история, но е твоята история!
Историята на Hero Zero се пише вече две години и благодарение на теб, ще продължи да се пише и занапред!
Изображение ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Re: Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:51

AmiGo написа:
15- те хранителни продукти за нашето здраве

Изображение


Класации на най- полезните храни има много и най- различни. Предлагаме ви още е една - резултатите от мащабно изследване, проведено от американски диетолози и посветено на полезните хранителни продукти, определиха кои от тях е препоръчително да се приемат в по- големи количества.


1. Авокадо. То доставя необходимите на организма ненаситени мастни киселини, олеинова киселина и растителна целулоза. Същевременно авокадото намалява нивото на холестерола в кръвта.

2. Кайсии. Те са богати на бета каротин, който в хода на биохимичните процеси се превръща във витамин А. Този витамин възпрепятства разрушаването на клетките под въздействието на свободните радикали и увреждането на кожата под влиянието на активното ултравиолетово излъчване.

3. Малини. Те съдържат голямо количество аскорбинова киселина (витамин С), която укрепва стените на съдовете и намалява вероятността от развитието на сърдечносъдови заболявания.

4. Манго. Богат на витамин С, този плод укрепва имунитета и ускорява зарастването на раните.

5. Смокини. Редовната им употреба зарежда организма с калий и витамин В6, който способства за производството на серотонин – хормона, отговорен за формирането на положителните емоции.

6. Лимони. Лимонът вече се смята за едно от средствата за профилактика на онкологичните заболявания, макар за това негово действие все още да има доста спорове. Но пък едва ли е необходимо да напомняме за неговите свойства при лечението на простуда.

7. Домати. Те са богати на ликопен – вещество, което способства за намаляването на риска от развитието на сърдечно-съдова патология и онкологични заболявания.

8. Чесън и лук. Те притежават фитонциди, които унищожават микроорганизмите във въздуха. Освен това флавоноидите в тези продукти намаляват вероятността от появата на злокачествени образувания.

9. Броколи и зеле. Броколите са богати на бета-каротин и витамин С, а индол-3-метанолът, съдържащ се в зелето, възпрепятства развитието на рак на гърдата.

10. Спанак. Офталмолозите определят спанака като отлично средство за профилактика на дистрофия на ретината и намаляване остротата на зрението. Това се постига благодарение на високото съдържание на каротиноиди, зеаксантин и лутеин.

11. Прорастнали зърна пшеница. Те са източник на витамин Е и магнезий, подобряват процеса на храносмилането.

12. Леща, грах, фасул и ядки. Насищат организма с белтъчини и целулоза.

13. Кисело мляко. Способства за нормализирането на микробния състав на червата. Млякото е източник на калций, витамин В и А, то укрепва костната и нервната система.

14. Риба. Омега 3 мастните киселини, съдържащи се в нея, намаляват риска от възникването на заболявания на сърцето и укрепват нервната система.

15. Миди, раци и другите морски продукти. Съдържащи витамин В12, желязо, цинк, магнезий и калия, според диетолозите, те са идеалното меню за всеки.
Изображение ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Re: Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:51

Блиц интервю

Изображение

Как се казва героят ти?
Alistinea в бг2, ХищенЧорап в бг3
marek1914

Кое ниво си?
Alistinea: 300 +
marek1914: В бг2 съм 309, в бг3 - 254

В кои сървъри вилнееш?
Alistinea:
Вилнях във всички, но се задържах най-много в бг2.
marek1914: Във 2-ри и 3-ти.

В кой отбор си?
Alistinea:
Бях в Дебелаци ООД. Ако се върна някога, пак ще съм при тях, стига да ме искат.
marek1914: Отровните Понички :D

От колко време играеш?
Alistinea:
Играх повече от година със сигурност.
marek1914: Година и половина приблизително.

Кой те светна за играта?
Alistinea:
Банер в замунда.
marek1914: Замунда

От кой се научи/учиш да си по-добър герой?
Alistinea:
Учих се … сама докато наблюдавах как играят останалитe, но за някои от хитрините ме светнаха някогашните Луди катерици от бг1. Други пък научих от Дебелаци ООД след като се присъединих към тях :)
marek1914: Все още се уча от няколко човека: Melody9, XENA93, munco, Ev0luTion, PETRA, Destroyer.


Мисии за опит или за монети избираш?
Alistinea:
Опита си го имах ... парите ми липсваха … Само монети!
marek1914: Предвид нивата ми за монети съм почнал да подбирам, но попадна ли на някоя хубава за опит, не я оставям!

Злодей или защитник на града?
Alistinea:
Злодей.
marek1914: На кантар - за едни съм злодей, за други – защитник. Зависи от гледната точка!

Какъв е девизът ти?
Alistinea:
Колкото повече, толкова повече.
marek1914: Напред, напред и нагоре!

Любимата ти зона е?
Alistinea:
Нямах такава ...
marek1914: Нямам любима. Правя си джогинг из зоните, още повече сега след като се мисиите навсякъде обновяват!

Кой показател развиваш най-много?
Alistinea:
И 4-те си вървяха ръка за ръка.
marek1914: Развивам издражливост, предпазливост и интелект по равно, а силата ми е с около 500-800 еденици по-ниска от тях.

Кое е най-странното място на което играеш Hero Zero?
Alistinea:
Събирахме се в избата на Попа в Щаб кравтирата ни в с. Дебелец за по-качествени тренировки.
marek1914: Докато съм на купон ми се е случвало да си пия и да си правя трена

Кой е основният ти съперник в играта?
Alistinea:
Основен съперник … нямах. Бях срещу всички :D
marek1914: Съперници нямам. Гледам с всички да се разбирам но уви хора сме с различни харектери, разбирания, възприятия и не се получава винаги.

С какъв костюм е облечен героят ти?
Alistinea:
В момента …. С мухъл и паяжинки.
marek1914: Обикновен супергеройски костюм на Превзетостта.

Какъв е помощникът ти?
Alistinea:
Ами те бяха много и всички бяха уникални и неповторими.
marek1914: Кучета и в 2-та сървъра.

Каква супер сила искаш да имаш?
Alistinea:
Да се телепортирам.
marek1914: Искам да мога да предсказвам бъдещето.

Кое би било слабото ти място?
Alistinea:
Нямам такова.
marek1914: Това да не мога да промениям нищо.

Турнирът за слава или опит предпочиташ?
Alistinea:
И двата, стига понички да има.
marek1914: Туровете гледам да си ги хващам в топ 100 и 2-та. За топ позиция бих играл за слава, по-вълнуващ е. Все пак 90% от турнира си зависи от самия теб!

Ако трябва да събереш петима защитници на Hero Zero от всички сървъри кого ще избереш?
Alistinea:
Защитниците са враговете … От лошите бих избрала .. XENA93, popa (може да изглежда добър, но всъщност е от лошите) Evilcho, Muk и Afrens (той ще черпи с торти след боя).
marek1914: Melody9, Xena93, Muk, Destroyer, Alistinea.

Какво име би дал на героя на другия?
Alistinea:
Бих му дала ... "Таралежът с Пижамата" и 2 шамара :)
marek1914: Ами може би “Зверчето’.Все пак зад маската на забавен човек се крие и човек, който много се кара и се впряга.

Защо избра точно това име за героя си?
Alistinea:
Не съм го избирала аз.
marek1914: Ами Марек ми е прякор от дете (не знам как излезна), а 1914 е годината на любимия ми футболен отбор и така се зароди името.

Ако трябва да избираш между отбора и приятелите, кое ще избереш?
Alistinea:
Приятелите.
marek1914: Приятелите!

Любима музика, любима песен?
Alistinea:
Е ... айде сега ... те много …
marek1914: Много са, не мога да се спра само на 1 жанр или песен!

Книга или филм предпочиташ?
Alistinea:
И двете.
marek1914: И двете, стига да са съдържателни.

Страхуваш ли се от нещо?
Alistinea:
Дъаа, от огромни гладни циклопи …
marek1914: Ммм, не знам. Боря се със страховете си. Все пак 1 живот живеем и ако го живеем в страх, то това живот ли би било?

Защо според теб играта носи името Hero Zero?
Alistinea:
Не са могли да измислят по хубаво …
marek1914: Ами понеже тука се създава герой от 0 и по-добрите наделяват, други си оставият на нулата.

Вдъхновява ли те някой от героите в играта?
Alistinea:
Не.
marek1914: Melody9 – персонаж, който е до мен не само в играта, а и отвъд нея, успява да ме учи да играя за забавление и удоволствие, а не да се средновавам с някой!

Кого би препоръчал като следващ участник за блица на твое място?
Alistinea:
RedHool и Switch - дупето и гащите на сървър 3.
marek1914: PETRA и Melody9

Какъв съвет би дал на по-слабите играчи?
Alistinea:
Да са последователни и да играят редовно.
marek1914: Играйте играта за удоволствие, не по задължение! Все пак това е само игра. Оставяйте си време и за личен живот и не се вглъбявайте!
Изображение ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Re: Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:52

сивиръсснейп написа:Освобождение на България

Изображение
С термина Освобождение на България в българската историография обичайно се нарича възстановяването на българската държавност в резултат от успешната за българите Руско-турската война (1877–1878) (наричана в България Освободителна). Възстановяването на българската държавност е предвидено в прелиминарния Санстефански мирен договор, и е потвърдено и затвърдено и от окончателния акт под формата на международен договор (Берлински договор) на непосредствено последвалия този прелиминарен мирен договор геополитически форум - Берлинския конгрес. През 70-те години на 19 век българското национално-освободително движение навлиза в решителната си и заключителна фаза. На 28 февруари 1870 със султански ферман е учредена, въпреки съпротивата на Гърция и Русия, Българска екзархия - първия акт с международно измерение, признаващ българите като субект на международното право. В Букурещ е формиран Български революционен централен комитет, който е оглавен от Христо Ботев и разгръща трескава дейност по подготовката на въстание в българските земи срещу османската власт. Независимо от залавянето и обесването на българския апостол на свободата, започналата подготовка е продължена, като източния въпрос се изостря с избухването на въстание в Херцеговина през 1875 г. Това въстание е последвано от Априлското въстание и Сръбско-турска война (1876) (с участието на много българи), които събития предизвикват намесата на Великите сили, които принуждават Портата да свика Цариградската конференция за решаването на източния, в случая предимно български въпрос. Опитът за дипломатическо уреждане на българския въпрос по мирен път претърпява фиаско, тъй като британския премиер-министър Бенджамин Дизраели подтиква османското правителство към една колкото отчаяна, толкоз и оперетъчна стъпка с цел да провали конференцията, осуетявайки по този начин дългоочакваното българско национал-политическо възкресение. На 23 декември 1876 г. Сафет паша прогласява, че Османската империя се сдобива с първата си в историята конституция, което правело конференцията излишна, тъй като конституцията дава на империята нужните реформи. В резултат на този театрален акт, държавите – участнички в конференцията, в знак на протест отзовават посланиците си от Цариград. Последния опит за спасение на мира и разума от страна на Великите сили също се проваля, понеже Османската империя под диктовката на Дизраели отхвърля Лондонския протокол. Историческите и културни връзки на България с древноруските княжества и земи датират още от 10 век и Киевска Рус. Тези връзки са засилват еднопосочно по времето на завоюване на българските земи от османските турци, като много просветни държавни и културни деятели от времето на Втората българска държава заминават и продължават дейността си в древноруските земи с цел предаване и продължаване на цивилизационните ценности и традиции на византийско-българския свят на русите. Постепенно, и с подкрепата на папството (по време на последните опити за спасение на Константинопол - виж Констанцки и Фераро-Флорентински събор с уния), и под натиска на дейците на Търновската книжовна школа, намерили прием в древноруските земи, се изгражда концепцията за Третия Рим, която заляга във фундамента на руското самодържавие. Династичните и родови връзки на първия руски цар Иван Грозни с българските земи, също предават легитимност и приемственост в историко-културен аспект на българо-руската завръзка. В този смисъл, мисията на Русия към България, и най-вече значението и ролята на Русия към Освобождението на България са исторически предусловени и предопределени.
Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в Добруджа. На 15 юни/ 27 юни, руски части командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант на река Дунав при Зимнич - Свищов. Създаден е сигурен и траен плацдарм отсам Дунава за развръщане на основните руски сили на българска земя. Руското главно командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на три отряда:

Западен отряд (в състав от 35 000 войника) / командван от генерал-лейтенант Николай Криденер /
Русчушки отряд (в състав от 70 000 войника) / командван от престолонаследника Александър Александрович /
Преден отряд ( в състав от 12 000 войника) / командван от генерал-лейтенант Йосиф Гурко /

Целта на изток е да се блокират основните османски сили базирани в Четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен. Западният отряд обсажда групировката на Осман паша в Плевен (виж Обсада на Плевен), а Предния настъпва през Шипченския проход на юг.

В отговор на руското развръщане, Османското главно командване прехвърля силната групировка на Сюлейман паша от Черна гора срещу Предния отряд. Същия, заедно с българското опълчение е принуден да се изтегли и укрепи на позиция в Шипченския проход. Основния стратегически замисъл на османското командване е, групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие укрепили се по стръмнините на връх Шипка, с което да пробие в Северна България и се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. В този критичен момент руското главно командване не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на контраатаката и героичните сражения разиграли се под връх Шипка решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото българско опълчение.

В три поредни сражения водили се през периода юли-септември, войските на Сюлейман паша са обезсърчени с което е осуетен основния стратегически замисъл за съединение между частите на Сюлейман и Осман паша с отхвърляне на руската армия зад Дунав. Проходът е удържан, а в края на годината се предава в руски плен остатъка от османската армия обкръжена в Плевен с командващия я Осман паша. Следва изненадващо зимно руско настъпление през Стара планина на юг към София (под ръководството на Йосиф Гурко) и Шейново (виж Шейновска битка и Битка при Пловдив (1878)), след което са превзети последователно от руската армия Пловдив и Одрин в началото на 1878 г. На пътя на основните руски сили лежи Цариград, поради и което Османската империя моли унизително за примирие. Превземането на Цариград от руските войски е осуетено единствено от отправения ултиматум, под формата на шантаж, от страна на британския премиер-министър Бенджамин Дизраели, че по-нататъшно настъпление ще срещне отговор от корабните оръдия на британския боен флот в Босфора. По силата на международен акт е възстановена българската държава. Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор, като само формално до 1908 година Княжество България е трибутарно, но на практика е независимо от Портата. Освобождението на България се чества, като национален празник на България, на 3 март всяка година. Това е датата, на която се подписва Санстефанският мирен договор.

Свищов е първият освободен град на България (27 юни 1877 г.). На празника всяка година младежи преплуват по река Дунав до съседна Румъния в памет на Освобождението на България.


Паметникът на свободата, национален парк-музей "Шипка"

Изображение

Паметникът на свободата "Шипка" се намира на пътя между Габрово и Казанлък, на връх Свети Никола. Лесно може да се стигне до него и от двата града.
Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България по време на отбраната на Шипченския проход, която е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. Идеята за построяването на паметника се издига на Учредителното събрание, проведено през 1879 г. в гр. Търново, от народните представители Стефан Берон и Петко Каравелов.
На 7-ми август 1921 г. в София се създава "Комитет за въздигане паметника на възраждането и освобождението на българския народ", който се обръща с призив към българския народ за събиране на доброволни дарения.
На 24-ти август 1922 г е положен основния камък на бъдещия строеж. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Строителството започва през август 1926 г. и продължава до 1930 г.
Освещаването и откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола е на 26-ти август 1934 г.
От 1970 г. Паметникът на свободата е със статут на исторически паметник на културата от национално значение. Паметникът представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м.
Вътре в кулата е изграден на няколко етажа музей. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея, който се държи от четири лъва.

След приключването на военните действия Шипчеснкият проход се превръща в място, където близките на загиналите герои, техните бойни другари и признателни поколения в знак на почит и преклонение издигат множество паметници и поставят надгробни плочи. Първите от тях са руски и построени през 1878-1881 г. Българските паметници на бойното шипченско поле са тези на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910 г.) и Паметникът на свободата на връх Св. Никола (днешния връх Шипка) от 1934 г..

личности свързани с освобождението на България
Васил Левски

Изображение

Васил Иванов Кунчев – Левски е роден на 18 юли 1837г. в Карлово. Български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Именно заради тези си дела е известен и като Апостола на свободата, но така и не успява да доживее лелеяната свобода. Левски е обесен на 18 февруари 1873г. в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Той е предаден от „съмишленици" и уловен от поробителите до Къкринското ханче. Води се дело срещу него, заради дейностите, които ръководи, но e осъден на смърт.Родният дом на Левски в Карлово се намира на ул. Ген.Карцов 57. Къщата е рухнала още преди Освобождението, тъй като е била необитавана. По инициатива на карловци, на роднини на Апостола, на Карловската дружба и Народния комитет "В.Левски" в София къщата е възстановена през 1933 г. През 1937 г. тя е превърната в къща-музей и е част от Националния музей "Васил Левски", който освен нея включва и експозиционната зала на музея, в която са показани материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски, неговия живот и ролята му в национално-освободителните борби на българския народ през XIX век, образа на Апостола в произведенията на поколения български художници; зала за временни изложби, в която се намира восъчната фигура на Левски; Чардаклиевата къща с щанд за сувенири и художествена и научна литература за Васил Левски и Карлово; мемориалният параклис "Всех святих болгарских", в който се съхраняват косите на Апостола. Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.[1] Неговата мечта е чиста и свята република в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание (1876). Предаден е на Софийската извънредна следствена комисия. Изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Високата порта да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Османската империя и вреди на авторитета ѝ пред Европа.

Състава на комисията според протоколите от нейната работа е генерал Али Саиб паша-председател на Държавния съвет, майор Шакир Мехмед Салим, Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, Иванчо Хаджипенчович, Пешо Тодоров, Мано Хаджистоянов и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. Смъртната присъда е издадена на 14 януари 1872 г. и е потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение, а и двама на смърт чрез обесване-Димитър Общи и Васил Левски. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София-отец Тодор Митов. В изповедта си казва:
„Каквото съм правил, в полза народу е“
и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ.


Христо Ботев
Изображение

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер. Български национален герой, революционер, поет и публицист. Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Литературното и публицистично наследство, което ни оставя, не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература. Ботев загива в сражение, пронизан от куршум, на 01 януари 1876г. във Врачанския балкан.Домът на Ботев в родния му Калофер (ул. Христо Ботев 5) е унищожен при опожаряването на града през 1877 г. Едва през 1942 г. къщата е възстановена по спомени на брата на поета – Кирил Ботев, а през 1944 г. е превърната в къща-музей. И до момента тя е част от Национален музей Христо Ботев, който включва мемориална къща-музей, изложбената зала, паметник на Христо Ботев и и паметник на майката на поета - Иванка Ботева. Целият комплекс е обявен за паметник на културата от национално значение. Къщата-музей отразява приблизително скромната обстановка, в която се е родил и израснал Ботев. Възстановени са огнището с веригата, чекръкът, дървеният одър, покрит с китена калоферска черга, писалищната маса на баща му - даскал Ботьо Петков и др. През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200-300 черкези и друг башибозук. Те се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към Врачанската планина. На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.
Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.[48]
Привечер на 20 май (1 юни нов стил[б. 1]) 1876 година, когато сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място.[49] Точното място на смъртта на Ботев е предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. След смъртта на Ботев главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.

Георги Бенковски

Изображение

Гаврил Груев Хлътев, наричан още Георги Бенковски, е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-Турската Освободителна война, както и до смъртта му. Убит е в следствие на предателство на 12 май 1876 г. в Тетевенския Балкан. Родната къща на Бенковски в Копривщица се намира на ул. Георги Бенковски. Тя е построена през 1831г. изцяло от дърво и е типичен представител на къщите на средно заможните граждани от времето на Възраждането . В момента тя е къща-музей и в нея се съхранява личната пушка на революционера, с която той е стрелял срещу поробителите. А над Копривщица от 1976г. до днес „бди" паметник, посветен на Георги Бенковски и легендарната му хвърковата чета. В град Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но получава указания от Христо Ботев да прекъсне изпълнението на мисията, тъй като с нея би се компрометирало българското освободително движение. Бенковски се връща в Букурещ, където взема дейно участие в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в периода 11-12 ноември - 25 декември 1875 г. и взел решение за въстание в България през пролетта на 1876 г. Според плана на Гюргевския комитет, Георги Бенковски е избран за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и главен апостол Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол. По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан-Далматинеца, е последният им байрактар.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 25 май след предателство от страна на дядо Въльо пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Самият автор преживява по чудо организираната им засада.

Тодор Каблешков

Изображение

одор Каблешков е роден на нa 1 (13) януари 1851 г. в Копривщица. Въпреки сериозно си заболяване (туберколоза), сред най-дейните активисти на движението на освобождение. Основава революционен комитет в Пирот и други градове. Избран е за ръководител на комитета в Копривщица, както и за помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. Пише Кървавото писмо, което поставя началото на Априлското въстание. Пак той обявява избухването му. Датата е 20 април 1876 г., а мястото - Копривщица. Предвожданите от него въстаници превземат конака и издигат българското знаме над него. След краха на бунта е пленен от турците. Само на 25 години, на 17 юни 1876 г. Каблешков се самоубива в Габровския конак. Къщата е построена през 1845 г. от местния майстор Генчо Младенов. Именно тук се ражда Тодор Каблешков. В архитектурата на сградата се забелязва умишлено търсена симетрия, която е организирана около голям кръгъл остъклен салон на втория етаж. Фасадите са проектирани с екрери с полукръгла форма и кобилични фронтони. Според изследователите на българската архитектура, това решение по-късно е повторено и в някои къщи в Стария Пловдив. Силно впечатление и до днес прави оригиналната дърворезба по таваните, вратите и долапите.
Експозицията включва предмети от бита на семейството, както и ръкописа в оригинал на направени от Тодор Каблешков първи превод на български език на романа "Граф Монте Кристо".
Aрхитектурно-историческият резерват Копривщица е включен в списъка със 100те национални турстически обекта, N 75
През есента на 1875 г. след края на Старозагорското въстание в Гюргево се събират видни революционни дейци, за да планират ново въстание, което трябва да избухне през пролетта на следващата година. Сред създателите на Гюргевския централен революционен комитет са Никола Обретенов, Стоян Заимов, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Измирлиев и др. След дълги разисквания те разделят българските земи на четири революционни окръга — Врачански, Търновски, Сливенски и Пловдивски, по-късно преименуван на Панагюрски. Решено е въстанието да избухне на 1 май. В Четвъртия революционен окръг за главен апостол е избран Панайот Волов, като за негов помощник е определен Георги Бенковски. В началото на януари 1876 г. двамата пресичат Дунав при Оряхово и посещават Пловдив, но скоро разбират, че комитетската мрежа е по-добре развита в Задбалканските котловини и преместват революционния център в Панагюрище. Много за делото вече е направено в селищата Панагюрище, Клисура, Брацигово, Пещера, Татар Пазарджик, Калофер, Белово и др. Тук двамата апостоли намират активни помощници в лицето на Каблешков,Кочо Чистеменски, Захари Стоянов, Найден Попстоянов, Иван Арабаджията и много други.
Вечерта на 13 януари в дома на Танчо Шабанов в Копривщица е съставен втори комитет от Панайот Волов. На събранието взимат участие Найден Попстоянов, Танчо Шабанов, отец Никола Белчев, Цоко Будин, Каблешков, Нешо Попбрайков и др. Участниците се заклеват на евангелие, нож и револвер от отец Никола. Клетвата гласяла:
„Заклевам се в името на всемогъщия Бог, че за славата на народа си и за честта на православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на турския султан! Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото Божие наказание...“
Волов дава на Каблешков пълномощно, което доказва, че е оторизиран да създава революционни комитети от самото ръководство на въстанието. То е подписано и подпечатано от Волов с фалшивото му име Петър Банков. Каблешков отново се разболява, но това не го спира. На 13 април се провежда събранието в Оборище, където Копривщица е представена от двама делегати - Найден Попстоянов и Тодор Душенчанина, които отнесли със себе си писмо от Каблешков за Волов и Бенковски. Събранието продължило от 13 до 16 април и там е взето решение въстанието да се обяви на 1 май, а в случай на предателство и по-рано. По-късно въстанието е предадено от Ненко Стоянов Терзийски, който е балдевски делегат. Оцелелите въстаници се изтеглят в планините още на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души. Бивакът им е нападнат изненадващо от турци и двама бунтовници са убити на място. Каблешков е заловен, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен. Убитите са обезглавени, а главите им са взети за трофеи. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд. Даскал Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака в града — още мъчения и в крайна сметка бесило. Когато керванът спира да нощува недалеч от Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно заптие, отнема револвера му и се застрелва в главата.
датата е 16 юни 1876 г., а Каблешков е едва 25-годишен. На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Въстаникът е измит, облечен в нови дрехи и тялото му е погребано близо до гробовете на двама четници от четата на Хаджи Димитър, обесени в Габрово.
През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и погребани в Копривщица в Мавзолея-костница на априлци. Поради недобрите условия там, костите на Тодор и Найден Попстоянов са изложени за поклонение в родния му дом до 1996 година, когато са препогребани в двора на храм "Успение Пресветия Богородицы".[2] Родната къща на революционера в Копривщица е музей. Там могат да се видят много негови вещи, включително негови снимки, документи, учебници, оръжия, шапката, която е носел, докато е бил началник на гарата в Белово и други.

Хаджи Димитър

Изображение

Български революционер и войвода. Роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Организира и ръководи чети. Първото му излизане в Балкана е през 1862 г., когато е 22 годишен. През 1868 г. заедно със Стефан Караджа формира отряд в Румъния и на 5 юли същата година премива Дунав. Следват няколко сблъсъка с турската потеря. Четата е разбита на 9 юли в местността Канлъдере (от турски - кървава река). Стефан Караджа е заловен, а Хаджи Димитър и още 58 четника се придвижват към Балкана. Седмица по-късно на връх Бузлуджа в Шипченската планина е последното сражение. Хаджи Димитър е тежко ранен и около 29 юли/10 август 1868 г. умира от раните си. Войводата е едва на 28 г.Kъщата се намира в Сливен, на ул. "Асенова" № 2. Издигната е в края на 18 в. Представлява малка, несиметрична къща на един кат. Предвиден е дървен чардак. Цялата сграда е белязана от духа на ранновъзрожденската архитектура. Къщата разполага и с типичната за региона винарска изба. Mалко по-късно непосредствено до нея е построен и хан на бащата на Хаджи Димитър. Сградата функционира като музей от 1935 г. Домът на Хаджи Димитър е част от списъка на 100-те национални туристически обекта, N54. За края на Хаджи Димитър във в."Curier d'Orient" от 18.VII.1868 г. е писано: "И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа... Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук..."
За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелстват и участвалите в погребението на убитите четници: "Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът - пише З. Стоянов, - комуто е било позволено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци разказват, че видели един труп измежду останалите, който имал на ръцете си изписани с барут - сабли, левове и буквите: Х. Д., а подобни знакове Хаджи Димитър е имал. Освен това живите му другари, които били закарани в Търново в началото на м. август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо (Н. Ф. - Кръстю) Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и свещеник Стефан Петков от с. Енина.
За намерените в Хаджи Димитър вещи, за които споменава в."Curier d'Orient" вж. и в. "Дунав" No 456 от 8 март 1870 г. Там е писано: "Саблята на речения Хаджи Димитър, която на чирена си имаше револвер, се предаде на негово височество Митхад паша... Дрехите му и днес се намират в първия табур, телескопа му е у мюлезимина Мехмед от третия табур, а пищовите му и до днес са в ръцете на Селим чауша, родом от Шуменското окръжие и чаушин в третия табур..."
Според някои изследователи обаче Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен. Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умрял от раните си около 29 юли/10 август 1868 г. Погребан е на същото място.[3] Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на Църквата "Св. Св. Петър и Павел" в с. Свежен от Пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).
Известният възрожденски деец д-р Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите "Археологически и исторически изследвания" (Търново,1886 г.), той описва една своя среща през есента на 1868 г. в Болград (Бесарабия, дн. в Украйна) с един от оцелелите четници, родом от Котел, който разказва, че войводата е бил "зле наранен при Бузлуджа". В различни моменти се е считало, че в Средна гора може би е бил погребан братът на Хаджията - Тодор Хаджиниколов Асенов, който също е участвал в четата. Това обаче не отговаря на истината, защото Тодор Асенов загива в битката при Дебел дял, Габровско.
Войводата Кръстьо Асенов (1877–1903) е племенник на Хаджи Димитър.

Любен Каравелов:

Изображение


Любен Каравелов е роден в Копривщица през 1834 или 1835 г. Български революционер, журналист и поет, писател и енциклопедист, етнограф. Той е по-големият брат на един от най-влиятелните политици след Освобождението – Петко Каравелов. Редактира в-к "Свобода" и в-к "Независимост", със съдействието на Христо Ботев. По време на националното революционно движение за освобождението на България Любен Каравелов е създател и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния. Умира на 21 януари 1879 г. в Русе, от туберкулоза. Домът на братя Каравелови се намира в центъра на Копривщица, на бул.Хаджи Ненчо Палавеев 39. Включва зимна къща, лятна къща и стопанска постройка. Строени са от местни майстори четвърт век. Първо е издигната зимната къща – през 1810 г. Именно тук се раждат Любен и Петко Каравелови. Сега в нея е организирана експозиция на предмети от бита на семейството. В стопанската постройка, издигната през 1820 г., се приготвяли известните копривщенски колбаси – суджук и луканка. Днес тук е изложена печатарската преса, купена през 1871 г. На нея са отпечатвани вестниците на Любен Каравелов и... първата Конституция на България след Освобождението! В лятната къща са представени документи и снимков архив от живота на семейството. Интересен акцент в архитектурата е обширният дървен чардак на втория етаж с разположен на него миндер.
Aрхитектурно-историческият резерват Копривщица е включен в списъка със 100те Особено влияние върху Каравелов оказват обществените идеи сред бурната студентска младост като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев и др. Образуват българската дружина „Братски труд“ и започват да издават списание „Братски труд“, в което Каравелов печата първите си стихотворни опити — „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и революционната статия „Славяне в немско“. Участва в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Александър Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в „Наше время“, „Московские ведомости“ и „Русская речь“. Пише повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“. След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).
Изображение ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Muk
Герой Студент
Мнения: 917
Регистриран на: 01 юни 2013, 16:44
Пол: Мъж
Отбор: Desert Eagle

Re: Hero Zero Magazine - Март 2015

Мнениеот Muk » 01 мар 2015, 13:54

Best36 написа:ТОП 10 НАЙ-ОТРОВНИ РАСТЕНИЯ НА ПЛАНЕТАТА
10. Бучиниш
Широко разпространено в Древна Гърция като средство за екзекуция, най-известната жертва на бучиниша бил философа Сократ, изпитал смъртоносния ефект на токсина кониин.Приемането на дори съвсем малка доза кониин (6-8 листа, а дори по-малко семена или корена) води до смърт. Токсинът поразява нервно-мускулната система и причинява мускулна парализа. Тя обикновено започва от краката и се изкачва нагоре докато достигне дихателните мускули. Излишно е да казваме, че тази смърт съвсем не е от най-приятните.
Изображение

9. Зокум(Олеандър)
Това е едно от най-опасните растения в света, което е странно имайки предвид, колко широко разпространено е като декоративен храст. Може да е красиво, но не смейте да го опитвате – листата, цветовете и плодовете му съдържат химикали, известни като сърдечни гликозиди. Те са терапевтични в прецизни дози, но могат да спрат сърцето ви в непремерени количества.
Изображение

8. Самакитка
Отровните свойства на самакитката са известни от векове. От растението се е приготвяла отрова, в която са били топени върховете на стрели, използвани за лов и война. Древните воини дори я използвали, за да отравят водата на враговете си. При хората, случайното поглъщане може да е фатално. Растението съдържа невротоксини и кардиотоксини, които причиняват парализа на сърцето и дробовете.
Изображение

7. Бяла дебрянка
Бялата дебрянка е толкова потентна, че дори млякото или месото на крава, която е погълнала растението, могат да ви убият. В дебрянката се съдържа токсин наречен треметол, който у хората предизвиква треперене, повръщане и сериозни проблеми с червата.През 19-ти век много хора са страдали от така наречената „млечна болест“, причинявана от млякото на крави, яли бяла дебрянка. Растението е отговорно за хиляди смъртни случаи в миналото, включително и за смъртта на майката на американския президент Ейбрахам Линкълн.
Изображение

6. Ангелски тромпет
Ботанистите ще ви кажат, че растенията от семейство brugmansia са получили прякора си „ангелски тромпет“ заради големите си цветове, достигащи до 50см дължина и 35см широчина. Ние обаче смятаме, че са кръстени на ангелите с тромпети, които ще ви очакват на оня свят. Поглъщането на растението, което съдържа опасно висока концентрация скополамин и атропин, често е фатално.
Изображение

5. Дифенбахия
Растенията от това семейство са изградени от клетки, съдържащи микроскопични игловидни кристали калциев оксалат, наречени рафиди.Когато листата на дифенбахията бъдат сдъвкани, тези малки оксалатни трънчета се забиват в устата и причиняват инфекции и подуване. Понякога езикът, устата и гърлото се подуват до такава степен, че запушват дихателните пътища и водят до фатален край.
Изображение

4. Манчинелово дърво
Това дърво не обича компанията. Ако го докоснете, бялата мъзга, която произвежда, ще предизвика доста силна алергична реакция по кожата ви. Застанете ли под него, за да се скриете от дъжда, кожата ви ще се изприщи.Този ефект се дължи на веществото форбол, един от множеството токсини, които се откриват в мъзгата на манчинеловото дърво. Ако опитате от плодовете му, физостигминът в тях може да ви убие и често предизвиква гадене, повръщане, диария и гърчове. В общи линии просто стойте по-далеч от манчиниловот дърво. Едва ли е случайно, че някои го наричат „малката ябълка на смъртта“.
Изображение

Джимпи-джимпи
Растящо в горите на Куинсленд в Австралия и Индонезия, жилещото дърво джимпи-джимпи има най-смъртоносното ужилване в света. Ако случайно се докоснете до някоя част от него, малките власинки по него ще инжектират в кожата ви потентен токсин, който ще предизвика парещо усещане, понякога траещо месеци.По-тежко опарване може да убие човек и има такива документирани случаи. Най-честите жертви на растението са прасета, коне, кучета и други животни.
Изображение

2.Оталанга
Това дърво е от семейството на олеандъра и също е доста токсично. Семената му съдържат токсина церберин, който нарушава сърдечния ритъм и често се оказва фатален в по-големи дози.Растението е смятано за перфектното оръжие за убийство. Да накарате някой да погълне семената му е доста лесно, тъй като вкусът им лесно се прикрива от подправки и храна. Токсинът е доста известен като причина за смърт, която често се пропуска при аутопсии.Екип френски токсиколози са заключили, че оталангата се използва от повече хора за самоубийство и убийство от което и да е друго растение, като между 1989 и 1999г са документирани повече от 500 случая с фатален край само в индийския щат Керала.
Изображение

1. Рицин
Също като олеандъра, рицинът се открива в много домове и градини по света, въпреки факта, че семената му всъщност са изключително опасни – толкова опасни, че растението е записано в Рекордите на Гинес като най-отровното в света.Семената му съдържат изключително отровния белтък рицин, а за фаталната доза се смятат между 4 и 8 семена. При поглъщането им, в устата и гърлото се усеща парене, последвани от болки в корема и диария с кръв през първите 36 часа, а смъртта може да настъпи след 3 дни.Интересното е, че макар само шест семена рицин да са достатъчни, за да убият цял кон, една патка може да оцелее и след 80.
Изображение
Изображение ИзображениеИзображение


Върни се в “HZ Magazine”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост